Ползите от приема на ядки

Ползите от приема на ядки

Ядките винаги са били обект на спорове от страна на диетолозите. Но едно е сигурно: за полезните свойства на ядките се говори от незапомнени времена. Още жреците в Древен Вавилон са забранявали на простолюдието да яде ядки, защото са се страхували от размирици. Актьорите пък от своя страна в Древна Елада са погълвали по няколко шепи ядки преди представление, за да се справят по-добре на сцената. В днешно време е научно доказано, че ядките влияят благотворно на дейността на мозъка, а и носят полза на целия организъм.

Ядките съдържат белтъчини, фолиева киселина, ниацин, витамин В 6 и Е, минерални вещества като цинк, селен, магнезий, фосфор, калий. Високата им енергийна стойност се дължи на мазнините, съдържащи се в тях. Оттук и схващането за тяхната калоричност. Успокоителното в случая е, че над 85% от тях са ненаситени. Този вид мазнини спомагат за намаляването на т.нар лош холестерол, основна причина за сърдечносъдовите заболявания. Друг помощник в борбата с тях е и омега-3 мастните киселини, които освен в рибата се съдържат и в ядките. Трудно може да се определи кой вид ядки е най-полезен, защото всяка разновидност притежава свой уникален състав.

Бадем

Родината на бадема е Мала Азия и Северна Африка. Широко разпространен е в Цялото Средиземноморие, включително и у нас.
Богат е на мазнини, белтъчини. желязо, калций и витамини от групата Е и B. Горчивите бадеми са дребни и съдържат циановодородна киселина. Употребяват се само след термична преработка, но главно се преработват за есенции и ликьори. Сладките бадеми са чудесни белени и опечени. От всички ядки бадемът намира най-широко приложение в кулинарията, особено за направата на шоколадови специалитети, торти, бонбони и сладкиши. Заедно с това те могат да подобрят вкуса на много основни ястия. От тях освен брашно за сладкарството (което е главна съставка на марципана), се приготвя и бадемово мляко.

Нахут

Името му произлиза от гръцкото kikus, означаващо мощ или сила. Най-вероятно растението е получило името си заради способността си да оцелява в сложни и разнообразни климатични условия.
Нахутът е добър източник на лецитин, рибофлавин (витамин В2), тиамин (витамин В1), витамин РР, А, В6. Съдържа големи количества фосфор и калий и витамин С. Съдържанието на мазнини в нахута е между 4.1 до 7.2% и по този показател нахутът превъзхожда останалите бобови култури с изключение на соята. Въпреки че соята и грахът съдържат по-голямо количество белтъчини, по качество и балансираност на аминокиселинния състав нахутът превъзхожда останалите бобови култури.
Нахутът обикновено се вари, пече или се добавя в супи, пилафи, използва се като гарнитура, както и за приготвянето на салати, пирожки и нахутови кюфтенца (фалафел). От него се приготвя брашно, което при прибавяне (около 10-20%) към пшеничното подобрява хранителните качества на хлебни, макаронени и сладкарски изделия. От нахутово брашно в чист вид или в смес със сухо мляко се приготвят разнообразни детски каши и храни.

Орех

Орехът е богат на растителни омега-3 мастни киселини, ALA. Те не са толкова ефективни, колкото мастните киселини в рибата, но последни проучвания сочат, че ALA намалява възпалителните процеси, които могат да разрушат артериите. Доказано е също, че орехите повишават нивата на HDL (добрия холестерол).

Фъстък

Фъстъкът е богат на фолиева киселина, която способства за обновяването на клетките, а съдържащите се в него мазнини са полезни при язва и гастрит. Фъстъците подобряват паметта и вниманието, а освен това са необходими и за нормалното функциониране на нервната система, сърцето, черния дроб и другите вътрешни органи.Не трябва да се злоупотребява с приемането на сурови фъстъци, защото те могат да предизвикат нарушения в храносмилането. Люспите на фъстъците са силен алерген. Затова е по-добре те да се ядат белени.

Шамфъстък

Шамфъстъкът е богат на лутеин, антиоксидант, типичен за тъмните зеленолистни зеленчуци. Шамфъстъкът е особено полезен при жълтеница и други заболявания на черния дроб, при гадене, а също така е прекрасно профилактично средство за болестите на сърцето. Зеленият цвят на шамфъстъка е белег за това, че той е узрял, а следователно е станал по-вкусен. В неотдавнашно изследване, участниците, които са изяждали по 40-50 г шамфъстък на ден, понижили стойностите на холестерола.

Американски орех

Той се намира на върха на пирамидата от 15 източника на антиоксиданти. Научно изследване доказва, че консумацията на американски орех блокира производството на LDL и понижава тотално нивата на холестерол. Сравнен с други видове ядки, американският орех има най-високо съдържание на фитостерол, група растителни химикали, за които се знае че успешно се борят с развитието на сърдечно-съдовите заболявания.

Лешник

Лешниците съдържат най-голямо количество фолат, В витамин, за който се знае, че намалява рис-ка от вродени дефекти. Учени смятат, че заедно с другите витамини от групата В, той намалява риска от сърдечни болести, рак и депресия. Лешниците съдържат още калий, калций и магнезий – минерали, важни за поддържане на нормално кръвно налягане.

Диети Рецепти